Приключенията на Изабела

Яна Недялкова IV а клас

 

Имало едно време градче на име Линджи.В него живеело момиченце с дълга руса коса.Името му било Изабела.Отишло на гости при леля си.Жената била

възрастна.Носела очила и знаела много за билките .

Една лятна сутрин,тя и племенницата ú отишли в гората да берат лечебни растения.

-Мила лельо,видях навътре в гората много хубави билки.Ще отида да набера малко от тях-казала Изабела.

-Добре,но не се отдалечавай много,защото след малко ще си тръгваме-отвърнала лелята.

Детето навлязло в гората .Набрало билки.Седнало да си почине под едно дръвче.Тъкмо понечило да си тръгне и видяло дребно човече.Прилича ло на джудже.Било облечено със зелено сако и червена риза.Панталонът му бил също зелен на червени карета.Носело голяма черна шапка.

-Кой  си ти?-попитала Изабела.

-Аз съм дясната ръка на могъщ магьосник.Толкова е велик,че може да прeвърне орехите в жълтици,магаретата в коне,локвите в океани,рибките в китове и други големи магии владее-отвърнало джуджето.-Ела в моя свят да ти покажа прекрасните неща,с които се гордея!

-Добре!-отвърнала Изабела.-Но леля ми ще се притеснява за мен.

-Не се безпокой!Mалко време ще ни отнеме.Хайде,ела!

Детето се съгласило.Двамата тръгнали на път.В гората имало много водопади.Когато  стигнали до осмия от тях,човечето спряло и рекло:

-Това е входът за моя свят.

Джуджето изрекло тайни думи,които били нужни,за да си отвори  врата  във водопада.Двамата минали през него.В този момент пред тях се открила изумителна гледка –на голям градски площад  хората танцували,а птичките пеели по околните дървета.Всички били много весели.

Човечето повело Изабела по една улица.Един човек подарил на момиченцето гривна от кафяви мъниста.То му благодарило и продължило пътя си.Носела се миризма на топъл хляб.

-Мило човече,може ли да вляза в магазина,за да си купя хляб?-попитала Изабела.

-Да, но побързай!Господарят ни чака-отвърнало то.

Детето влязло вътре.На една полица бил нареден различни видове мек хляб. Имало торти и други сладкиши.Отстрани седяла продавачката,която била тъжна.

-Извинете, госпожо,искам да си купя хляб!

-Кажи,от кой да ти дам ,мило дете?-отвърнала жената през сълзи.

-Защо сте толкова тъжна?-попитало момиченцето.

-Защото,миличка, нашият господар ще затвори магазина ми утре сутринта.Не ще мога да изхранвам дечицата си!

-Но Вие не му ли обяснихте своето положение?

-Не! Господарят е много велик!Никой нищо не може да му каже.

-Съжалявям  много!-казала Изабела и излязла от магазина с хляб в ръка.

Джуджето и детето продължили пътя си.По улицата се носел аромат на рози.Наблизо ги продавали.

-Мило човече, може ли да вляза,за да си купя роза?-попитала Изабела.

-Добре,но побързай!Господарят ни чака!-отвърнало джуджето.

В магазина ухаело много хубаво.До вазата с розите имало още много разнообразни цветя.Зад тях седял един разтревожен  мъж.

-Извинете, господине,желая една роза!

-Избери си,мило дете!-отвърнал той с притеснен глас

-Защо  сте толкова разтревожен?-попитала Изабела.

-Защото нашият господар ще изкорени градината ми утре  по обяд.Няма да мога да живея без цветя !

-Но Вие не му ли казахте това?-попитала Изабела.

-Не!На господаря не може да се противопоставяме.Той е много велик!

-Съжалявам!-казало детето и с цвете в ръка си тръгнало.

Вървели,вървели и стигнали до една много закътана сграда.Изабела видяла,че това е книжарница.

-Мило човече,може ли да вляза, за да си купя книга?-попитало момиченцето.

-Добре,но побързай!Господарят ни чака!-отвърнало джуджето.

Детето влязло вътре.Имало много и най-различни книги.Зад тях седяла продавчката.По бузите и се стичали сълзи.

-Извинете!Много желая  да си купя книга!

-Избери си,мило дете!-отвърнала тя.

-Защо плачете?-попитало момиченцето.

-Защото  господарят  ни  ще  изгори всички  книги утре следобед-отвърнала жената.-Не ще мога да изхранвам семейството си.

-Но не му ли казахте това?-попитала Изабела.

-О,не!На господаря не може да противоречим..

-Съжалявам!-казало детето и си тръгнало с книга в ръка.

Продължило с джуджето пътя си.Стигнали до черен замък.Той бил величествен.

-Това е замъкът на господаря-казал дребосъкът.

Влезли вътре.Царяла  плашеща тишина. Двамата стъпвали по червен килим.Около него имало наредени скъпи и красиви предмети.Изведнъж от едно кресло станал господарят.

-Добре дошла,Изабела!-казал той.

-Откъде знаете моето име?-попитала тя.

-Знам  всичко-отвърнал мъжът.-Искаш ли да станеш мое дете?Ще се грижа добре за теб!

-Какво ще правте утре сутрин?-попитала Изабела.

-Ще затварям магазина за хляб.

-Какво ще правите утре на обед?

-Ще изкоренявам цветята на нещастника,който ги продава.

-Какво ще правите утре следобед?

-Ще горя книгите на една жена.

-Затова не искам да съм Ви дете !-отвърнала Изабела.

-Не видя ли  другите хора  колко са щастливи?А тези тримата не заслужават щастие.Не допринасят за веселието ни. Хайде, стани моя дъщеря!Ще ти дам най-важното нещо-богатсвото си!-казал владетелят.

-Господарю, не съм съгласна!Всички хора имат право на щастие!Хлябът ,цветето и книгата,които  държа са най-важни.Хлябът е най-важната храна, цветето е красотата,а от книгите идва всичката мъдрост.Тях най-много ценя!

След тези мъдри  думи, светлина блеснала пред момиченцето.Дребосъкът и магьосни- кът били заслепени.Злият магьосник се превърнал  в кученце  и избягал от замъка с подчинения си.  Щом  хората  разбрали какво мъдро дете е Изабела ,веднага я попитали дали иска да стане тяхна принцеса.Тя с радост приела.След церемонията се прибрала в  друг красив замък.Легнала  да спи след тежкия ден…

Събудила се под дървото на полянката, отрупана с билки.Женска фигура се надвесвала над нея.

-Мила,дойде да събираш билки,а заспа.Хайде,време е да се прибираме!И между другото , хубава гривна!-казала лелята и посочила гривната от кафяви мъниста,която уличният продавач бил подарил на детето.

„Значи това не е било просто сън!”-помислила си Изабела и поела по пътечката, която водела до дома на леля ú.

Щом си тръгнали, в гората се появили малкото  човече и кученцето.Те поели към залязващото слънце.

Вашият коментар