136 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Вестите за жестокото потушаване  на  Априлското въстание  от 1876г. намират отзвук в цял свят,при което световната общественост се настройва в защита на българите.

След като става ясно,че Османската империя няма да въведе реформите,подкрепени от Великите сили ,на 12/24 април1877 г.руският император Александър II издава манифест за обявяване война на Османската империя.Българите посрещат обявяването на поредната Руско-турска война с обновена надежда.

Общият числен състав на българските опълченци  достига 12000.

На 6 май1877 г.  Българското опълчение получава тържествено своето знаме,подарено от жителите на град Самара. Самарското знаме се предава от ръка на ръка,но никога не попада във вражески ръце.

Освен в опълченски дружини,българите масово участват в доброволчески чети,дружини за охрана, разузнавачи,преводачи,помагачи.Български чети действат в Стара планина-четите на Панайот Хитов,Желю войвода;в Източните Родопи-четата на Капитан Петко войвода;в Ловешко четите на Ильо Марков и Христо Иванов.

Основната част на руските сили минава р.Дунав на 15,16 и 17/27,28 и 29 юни в околностите на гр.Свищов  и започва бойни действия   в три посоки:

Източен  отряд с Александър Александрович,

Западен отряд   с ген.Криденер,

Преден отряд  с ген.Гурко.

Задачата на Източния отряд била да неутрализира силните турски крепости Русе,Силистра,Шумен,Варна.Западният се насочва към Плевен,а Предният,в който влизат и българските опълченски дружини-към Търново.

В боевете при Стара Загора, срещу армията на Сюлейман паша, Българското опълчение получава своето бойно кръщение.То отблъсква атаките на турците с нечувана храброст.Петима знаменосци загиват ,за да пазят Самарското знаме,сред които и подполковник Калитин.

По същото време сериозни затруднения изпитва и Западният отряд.Неговото настъпление е спряно от укрепилия се в Плевен Осман паша.За да помогне на плевенския гарнизон,Сюлейман се насочва към Шипченския проход.От руска страна отбраната на Шипка е поверена на ген.Столетов.Турците с настървение настъпват ”…Първите редици настъпваха по труповете на убитите.Но нищо не беше в състояние да принуди гордите опълченци да отстъпят.Едни помагаха на ранените,други разнасяха боеприпаси,трети бързаха да заемат местата на убитите….С песента „Шуми Марица” към неприятелската редица се хвърляха,чуваха се само ударите на прикладите,свистенето на сабите,стоновете на умиращите.Патроните привършваха…Тогава се случи онова,което и самите руски офицери не очакваха…От Орлово гнездо към неприятеля полетяха огромни късове скали .Като мощна лавина срещу обърканите турски войници полетяха последните защитници…”.

Отбраната на Шипченския проход се превръща в един от най-критичните моменти за успешния ход на войната.Героичната отбрана на Шипка на 9,10 и 11/21,22,23 август осуетява плановете на турското командване.След подкреплението изпратено от ген.Радецки,позицията е заздравена.

Втори критичен момент се оказват боевете за Плевен,където  армията на Осман паша  е разбита – преломният момент в хода на войната.

На 29 юни 1877 г. е освободен Свищов, на 07 юли 1877 г-Търново, на 22 юли 1877 г –Ст.Загора, на 04 януари 1878 г е освободена София ,а на 16.01.1878 г-Пловдив.След превземането на Одрин,Високата порта се обръща с молба за сключване на примирие.

На 3 март 1878 г в Сан Стефано е подписан договор между Русия и Османската империя, с който България „възкръсва” отново на картата на Европа.