На 10 март  България отдава почит на всички, които са допринесли за спасяването на българските евреи и почита  загиналите в Холокоста от Вардарска и Гръцка Македония.

Въпреки че е съюзник на Германия, България спасява своите 48 000 евреи от лагерите на смъртта,но страната ни не успява да спре депортирането на 11 343 евреи от присъединените към България по време на войната територии.

Споразумението „Белев-Данекер“, подписано между комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер,задължава България да депортира 20 хил. евреи от новите територии, като в заглавието думата „нови“ е задраскана. Така цифрата до 20 хил. души е трябвало да бъде допълнена с евреи  от Кюстендил, Дупница, Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик.

Близо 9 хиляди души от Царство България  е трябвало да бъдат натоварени на влаковете за Полша, но поради официална отмяна на заповедта това не се случва. В тези събития се намесват Димитър Пешев и  митрополитите Кирил  и Стефан.Митрополит Кирил  влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството .

Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Протестите създават възможност цар Борис III  да отмени депортацията на евреите от „стара България“.

Историята  показва, че в основата на  постигнатия положителен резултат  е  позицията на всеки един член на обществото.

 

Изложба „И влаковете заминаха празни…”, посветена на 70-годишнина от спасяването на пловдивските евреи по време на Втората световна война ,е  открита  в зала „Съединение” на Регионалния исторически музей в гр.Пловдив до края на месец април 2013г.

Вашият коментар