130 години от Сръбско-българската война

Войната на капитаните срещу генералите“,така наричат Сръбско-българската война,започнала на 2 ноември/14 ноември/ 1885 г.

Тя е първата в историята  след Освобождението и първата война, спечелена от българите като самостоятелна нация.
Това е войната, когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия-6 септември 1885г., обявява война на България. Княз Александър І издава манифест към българския народ да се включи във войната. В него се казва: “Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападателите…”
В последвалите бойни действия младата българска армия успява да спре нападателите и скоро преминава в контранастъпление. Сръбската армия е по – многобройна, по – добре въоръжена, с по – добро медицинско обслужване само че това не се оказва достатъчно, за да бъде сломен българският дух. Голяма заслуга за тази победа имали подполковник Д. Николаев, капитан Ат. Узунов , майор А. Гуджев .Армията на противника е изправена пред пълен погром. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. миражът на сръбския крал Милан за „една лека разходка до София „не само че рухнал, но той се видял и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна.Под натиска на австро-унгарския  министър в Белград българският княз Александър І прекратява по-нататъшното настъпление. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват декември 1885 г. ,а мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари / 3 март/ 1886г.
По време на атаките българите пеят патриотичната песен , написана от свищовския студент, доброволец в Сръбско-българската война – Цветан Радославов – „Мила Родино“. Той я композира по пътя към бойното поле и става национален химн на България през 1964 г.
Горда Стара планина
до ней север се синей
слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.

Мила Родина, ти си земен рай
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край!

Хайде българи напред!
Към Балкана да вървим
там се почна бой ужасен
за свобода на нашия народ.