147 години ни делят от онзи февруарски ден на далечната 1873 г., когато в покрайнините на тогавашна София, геният на националната ни революция Васил Иванов Кунчев приема причастието си от поп Тодор с думите „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството”, след което бива обесен.
Денят, в който Дякона увисва на бесилото, е сред малкото дати в националния ни исторически календар, които ни сплотяват.
Левски се ражда и живее в свят, в който желанието за промяна е много силно, но в същото време никой не предлага как това да стане бързо и успешно.
Той вярва във възкресението на свободна България и посвещава цялата си енергия на постигането на тази цел.
Представите на Апостола за бъдещето на свободна България очертават един нов, непознат и бленуван от всички българи свят, свят на истинната демократска република,в която всички ще имат равни права и задължения.
ПОКЛОН,АПОСТОЛЕ!