Духът на българина в сборника „Български народни песни” на братя Миладинови
Габриела Николова Младенова 18г.
СОУ „Братя Миладинови”
Паметникът на таланта и духа, както жизненият подвиг на бележитите възрожденски народни будители, превличат най-видните творци на българската публицистика и художествена литература през шейсетте и седемдесетте години на миналия век.
Делото на братя Миладинови е кръвно свързано с националноосвободителните стремежи и борби на българския народ. А на тях отдават без остатък своите сили и блестящ талант Каравелов и Ботев. Всички са присъединени към националното освобождение и независимостта на българския народ.
В своето публицистично и литературно творчество Любен Каравелов и Христо Ботев дават верни преценки от миналото на българския народ, както и от тяхната съвременност. Схващат народния характер на делото на братя Миладинови. Оценяват правдиво и всестранно личността и подвига им, възвеличават и сочат като образец на нацията тяхната родолюбива жертвоготовност.
Така съдбата на двамата братя става твърде близка на Каравелов още от ранни години. Загиват като съзнателни, убедени бойци за българската национална кауза, че те са „умрели в тъмницата, но ни един от тях не е продал съвестта си”.
В оценката на Каравелов за делото на братята особено място заема тяхното най-значително творение – сборника с български народни песни, издаден в Загреб през 1861година. Многократно, при различни поводи, той се спира на този ценен труд, в който е събрана и съхранена за по коления значителна част от необразимото народно песенно творчество. „Разгърнете” – пише той – сборникът на братя Миладинови, разгледайте народното богатство и неговата изкусна литература.
Макар и твърде крайна, оценката за стойността и значението на останалата българска възрожденска книжнина, преценките на Каравелов потвърждават още веднъж високото му мнение, взискателност, която той поставя пред творците на българската книжнина.
Сборникът има висока научна стойност и се превръща в еталон на издаваните по онова време български книги. Димитър и Константин Миладинови са смятани за представители на науката, който тласкат напред развитието на учебното дело и просветата, спомагат за духовното и политическото освобождаване на народа.
Каравелов прави твърде много, за да популяризира личността, делото и подвига на двамата братя в съзнанието на съвременниците си и на бъдещите поколения. Допринася за тяхното утвърждаване, за увековечаването и канонизирането им в духовния свят и сред националните ценности на народа. Характерно в това отношение е обнародваното изказване на Каравелов във вестник „Свобода”, посветено на братята. „Едни от най-първите български мъченици, които умряха за българския народ и неговата свобода – пише Каравелов – бяха братята Димитрий и Константин Миладинови.
Най-ярката оценка за личността на братя Миладинови е обнародвана във вестник „Независимост”, автор на която е Ботев. Според Каравелов и Ботев братята се нареждат в първите редици на българските обществени и културни дейци, дали значителен принос в развитието на нацията, които поколенията трябва да забравят.
Възхваляват личността и делото им, нито за миг не поставят под съмнение тяхната народностна принадлежност и българското им национално съзнание.
Популярността на Константин и Димитър Миладинови остава в нашата национална история. Канонизират се в народното съзнание като истински светци и мъченици, загинали за българската национална пробуда и освобождение.