Айсен Йълмаз Кадирова 7а клас
Аз се гордея с моето училище.Винаги ще помня първия учебен ден.
Спомням си как влязох за пръв път в двора и нетърпеливо държах букета
в ръка.Нямах търпение да видя какво следва…
Училището не е просто белият тебешир,който да разкрие магията
на чудния свят,в който се преплитат любовта и забавлението…
Училището не е просто черната дъска,а мястото където човек започва
да осъзнава някои неща.Но всъщност какво е училището за мен?То
е онези лица и думи,които никога няма да забравя.Именно тук,в
училище срещнах,първите си истински приятели,с които заедно се
смяхме,заедно страдахме,подготвяхме се за контролни.
Ако трябва да си представям в бъдеще училището ми,бих могла
да започна да фантазирам и тогава то ще изглежда така:
Огромно царство с изящно украсени кабинети.Във всеки от тях има
най-съвременната техника.Това не са компютрите,защото те отдавна
са остарели.Учениците нямат учебници.Ходят на училище със специални
електронни малко дъски.Тестовете и изпитите също се провеждат по
различен начин.На всеки ученик му се дава табличка,в която те пишат
отговори на въпросите.
Да,може би училището ще изглежда така след сто години.Смятам,че
първото нещо,на което трябва да учи училището в бъдеще,е децата да ходят
с гордо вдигната глава и да вярват в своите възможности,способности и умения.
То може да се превърне в място,което ни привлича.Трябва да дава възможност
за избор на всички ученици.Аз осъзнавам,че предметите история,география и
останалите,колкото и скучни да ни се струват,те ще ни дадат знания и ще ни
разширяват общата култура.Но също така не искам да бъда ограничавана.Искам
да мога да развия своите възможности.По този начин всеки един ученик ще
намери по-лесно своето място в училище,а и в живота по-късно.И най-важното-
ще учи това,което му е най-интересно,ще се развива свободно и ще твори.
Такова искам да е моeто училище в бъдеще-да превръща децата в творци,
в прилични граждани,да им дава самочувствие,че могат,че успяват.За да може
да се достигне това,трябва отново да съживим образа на учителя като идеал,
опора и авторитет.Човекът,който е до теб,за да те подкрепи или да те утеши.
Онзи,който оставя такъв дълбок отпечатък в личността ти,че той никога не
изчезва.Учителят прави училището!Колкото повече учители не се прeдават въпреки
трудностите,толкова повече нашето училище ще става училище на бъдещето.
Аз имах щастието да попадна на такъв учител-на човек,който беше готов
на всичко за класа си.
Такова е моето училище в бъдеще-не е свързано с фантастични измислици,
а реално и истинско.Тогава ние няма да бъдем просто ученици,а и Човеци.
Благодаря на всички,на учителите ми,на родителите ми и на скъпите ми
приятели,които винаги са били до мен в щастливи,тъжни и трудни моменти.
Винаги ще помня първото си училище.Никога няма да забравя учителите и
милите си приятели.
ОБИЧАМ ВИ,МНОГО!!!