Сборникът „Български народни песни” – паметник на таланта и духа
Делата ни говорят!
И хората чрез тях говорят!
Когато времето съединява минало и бъдеще!
А поколенията докосват личности, белязани с трагичен край и житейски подвиг.
Велико е делото на Димитър и Константин Миладинови, възрожденци, просветители, смели народни будители. В паметта на народа братята от Струга остават като духовно разкрепостени личности, изпълнени със себеотрицание и родолюбива жертвеност. Почитани са и ще бъдат почитани като герои и мъченици за вяра, род и език – канонизирани от народа.
Най – значителното творение, е сборникът „Български народни песни” , в който са събрани 665 песни – 23 272 стиха. Според Петър Динеков това е „едно огромно богатство”, извор за богатата душевност на българина. Любен Каравелов високо оценява творческото дело на братя Миладинови. Той пише „… разгърнете сборника на братя Миладинови, разгледайте народното богатство и си съставете понятие за творческата сила на народа и за неговата изкусна литература”. За този бележит труд той казва, че е „драгоценен” и се откроява със съхраненото в него.
Сборникът с песни на братята Димитър и Константин Миладинови има важна роля за развитието на учебното дело, на просветата.
В знак на уважение към делото на двамата бележити фолклористи, радетели за ценностите на българското, Каравелов посвещава на тях и на Константин Геров, една от най – хубавите си творби – повестта „Българи от старо време”.
В „Напоминание” , поместено във вестник „Свобода”, Любен Каравелов сравнява братя Миладинови с Кирил и Методий.
С делото си те се превръщат в Апостоли за българите, защото са изпълнени с уважение и преклонение към народност и вяра. Защото съхраняват жив духа на народа, вграден в песните му.
За тях Христо Ботев пише : „ Тия сиромаси погинаха за просветата на народа, за българското име. Братя Миладинови ще да се почитат вечно за първомъченици …”
Гениален поет и ярък публицист Христо Ботев точно посочва мястото и значението в историята на двамата братя.
За него личността и творчеството се сливат в едно, а в съзнанието на бъдещите поколения Димитър и Константин остават като „ предтечи”.
Делото им е „ … начало, на което ще бъдат написани първите страници на българската нова гражданска свобода.”