22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г.
Огромното разочарование на българското население в Македония и Тракия след Берлинския конгрес постепенно преминава в целенасочена съпротива и борба за свобода.През 1893г.в Солун се поставя началото на организираната революционна дейност, ръководена от Даме Груев и Гоце Делчев. Според двамата революционери единственият начин за освобождение на тези български територии е чрез вдигане на въстания.
Избухва въстание по долината на Струма през есента на 1902г.(т.нар.Горноджумайско въстание),но то бързо и жестоко е потушено.
Героичното Илинденско-Преображенско въстание (2август и 19 август 1903г.)няма никакви шансове за успех срещу редовната армия на Османската империя.България не може да подкрепи въстанието, защото се излага на опасността от пълна международна изолация и натиск от Великите сили.
На 16 януари 1908г.князът възлага на лидера на Демократическата партия Александър Малинов да състави правителство и първите ходове са насочени към успокояване на обстановката.Те имат сходни виждания относно националното обединение,но съществува едно препятствие от международен характер.Евентуален конфликт между България и Турция би означавал война на васал срещу своя сюзерен според клаузите на Берлинския договор.Единственото възможно действие е обявяване на независимостта.Затова след постигането на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885г.) усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите”.
Първоначално Великите сили отказват да я признаят ,но в последствие разбират ,че спокойствието на Балканите зависи от приемане на Търновския акт.