Неуспешните въстанически опити през есента на 1875 г.не отчаяли българските родолюбци.Мнозина от тях отново се събрали в Румъния,за да продължат освободителната борба.Никола Обретенов пише:”… както и да е, ний не ще оставим Турция на мира – или ще измрем всинца, или ще освободим България…”
В град Гюргево българските революционни дейци основали комитет-Гюргевски.Бил начертан нов план за въстание в България през 1876г.Призивът на младия севлиевски революционер Стефан Пешев ”продай си нивата,купи си пушка”намерил много последователи.
Най-енергична била подготовката в IV революционен окръг с център гр.Панагюрище и ръководител Георги Бенковски.
От 14-16 април 1876г. в местността Оборище се провело събрание,на което била определена дата за избухване на въстанието-1 май.Османската империя узнала за готвеното въстание и пристъпила към залавянето на ръководителите.Поради това на 20 април било обявено началото на въстанието. В Панагюрище тържествено е осветено знамето на въстаниците ,ушито от Райна Попгеоргиева.
След тежки боеве турската армия смазала въстанието.Загинали най-видните въстанически ръководители-Г.Бенковски,П.Волов,Ил.Драгостинов,Т.Каблешков,Г.Измирлиев,поп Харитон и мн.други.
В подкрепа на на въстаниците четата на Хр.Ботев преминала р.Дунав и започнала сражения .Скоро четата е разбита,а поета намира смъртта си.
Жестокото и кърваво потушаване на Априлското въстание предизвикало дълбоко възмущение сред световни дипломати ,журналисти и писатели като Д.Макгахан,Гарибалди,В.Юго,Толстой,Тургенев и др.
Макар и неуспешно то дало повод на световната общественост да се запознае по-отблизо с положението на българите и да се увери в непреклонната им воля да отхвърлят чуждото господство и да извоюват свободата си.