„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на България, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 година в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“
Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
От предговора личи, че песните в сборника са на различни диалекти на българския език, но са били събирани главно от македонските предели: Струмишко, Кукушко, Стружко, Битолско, Прилепско.
Димитър Константинов е роден през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира „Свети Наум“. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Мокрянин и хаджи Пульо Самарински.
В периода 1830 – 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 – 1836 г.). В годините между 1836 – 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 – 1840 г.), Кукуш (1840 – 1842 г.) и отново в Охрид (1842 – 1845) и Струга (1846). По-късно е учител в село Магарево, Битолско (1849 – 1852) и в гръцко училище в Битоля (1852 – 1854).
По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 – 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 – 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.[1]
Родната къща на двамата братя в град Струга, Македония
По клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година.
Константин Миладинов е роден около 1830 г. в Струга.Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844 – 1847). Известно време (1847 – 1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849 – 1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет.През пролетта на 1861 г. Константин напуска Русия.Константин тръгва от Виена за Македония, но в Белград научава, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот). От там той тръгва за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван в началото на август и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си в 1862 година.
