От 1 март 1941 г. България е съюзник на Германия в Тристранния пакт, от участието в които за страната произтичат и съответните задължения. Едно от тях е сътрудничество и съдействие за т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“. Евреите в България вече са били с ограничени граждански права по ЗЗН – изземване на имуществото им, задължително носене на Давидовата звезда под формата на значка, изпращането им в трудови лагери, изселването им от големите градове и въдворяването им в други населени места и др.п.Образува се Комисарството по еврейския въпрос.Срещу името на България е посочена цифрата 48 000 евреи, които трябва да бъдат унищожени.Те са задържани рано сутринта,но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. Дори предлага на евреите фиктивно да приемат християнството, за да бъдат записани като православни и така да се спасят. Той прескочил загражденията , където то са събрани, пренебрегвайки нареждането на полицията да не контактува с тях.“Деца мои,където и да отидете,аз ще дойда с вас.“След няколко часа са освободени.
В Пловдив, на 9-ти срещу 10-ти март 1943г.през нощта много от евреите са отведени от домовете им с нищожно количество багаж и са затворени в еврейското училище. Преди да научи за отмяната на заповедта, местният елит опитва да предотврати зловещия план. Лично пловдивския митрополит Кирил се бунтува срещу властта и заплашва да отвори вратите на църквите за всички преследвани, за да не може някой да им навреди. Научавайки за затворените в двора на едно училище в Пловдив евреи, митрополит Кирил отива пред входа и заповядва на постовия да го пусне. Притеснен и объркан последният смотава: „Ама, Ваше Високопреосвещенство, ама заповед… ама не може!” „Само се опитайте да ме спрете!” – заявява смело владиката. След миг той прескача оградата и влиза при затворените, на които твърдо заявява: „Където отивате вие, там съм и аз!” Същият ден е пуснал бърза телеграма до София с текст:
„Негово Величество цар Борис ІІІ, Двореца София
Ваше Величество,
В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!
+ Пловдивски КИРИЛ”
Няколко часа по-късно пристига официалната заповед за отмяна на депортирането и евреите са освободени да се завърнат по домовете си.
Нито един следващ план за депортиране не успява. А такива планове е имало. Депортацията не се случва, защото е спряна от управляващите под натиска на Българската православна църква и българската общественост.
Сред съратниците на митрополит Кирил в смелата му и самоотвержена акция за предотвратяване на депортацията на пловдивските евреи през м.март 1943 г. са още:пловдивският адвокат Никола Балтов и колегите му ротарианци Здравко Станков и Георги Кръстев.
Полк. Цветан Мумджиев, артилерийски офицер роден в Пловдив, герой от Одринската епопея.Произхожда от виден възрожденски род. По време на действието на ЗЗН е военен комендант на Трудова повинност и като такъв управлява и еврейските трудови групи. Независимо от това, че е известен със своята строгост и спазване на воинския устав, от Комисията е бил обвиняван, че е твърде мек с евреите, тъй като продължава да третира последните като редовни войници. В рамките на правомощията си отстранява от длъжност подчинените му по-низши военни, проявяващи жестокост към евреите.Особена смелост полк. Мумджиев проявява през периода 1943–1944 г., когато успява да включи в списъчния състав на групите и известен брой евреи от Беломорска Тракия. По-късно по молба на делегация от Пловдивска еврейска община успява на фиктивно основание да осуети разпускането на евреите от трудовите групи, за да не бъдат обхванати в поредния опит за депортация. За тези си действия той е вкаран в затвора.
Недко Каблешков, юрист, общественик и филантроп, произхождащ от рода на Тодор Каблешков. Един от най-големите благодетели на евреите в Пловдив от 20-те години на ХХ в., той ги защитава срещу несправедливи обвинения, а през 1943 г., когато над еврейското население надвисва смъртна опасност, води смела борба за спасяването му. За това свидетелства официално писмо на пловдивски евреи, живеещи извън България: „Свидетел още като юноша на легендарните борби на българския народ за своето освобождение, Вие съпроводихте развитието на Отечеството в всичките му фази, с рядко усърдие и преданост, съзнание за нормални човешки отношения, присъщи само на велики хора и народи. Тия Ви качества са Ви направили да бъдете счетен от всички среди, а преди всичко от нас, Ваши най-близки съграждани от израилска народност, за съвестта на обществото – чиста както кристал и будна за всеки нуждаещ се.”;
Йордан Ковачев, адвокат, поет и преводач.Основател на Лигата за защита на човешките права и мира. Застава на активна позиция против расизма и антисемитизма, като през 1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в лагерите на смъртта евреи;
Д-р Обрейко Обрейков, юрист, финансист и индустриалец, председател на Пловдивската търговско-промишлена камара, основател на Пловдивския мострен панаир.Като личен приятел и съратник на Д. Пешев той организира през март 1943 г. събрание на свои съмишленици и други местни общественици, с цел организиране на акция за спасяване на пловдивските евреи от депортация, както и умела контраакция срещу опитите на Комисията и полицията да окажат натиск върху подписалите протестното писмо на Д.Пешев за оттегляне на подписите им.
Еврейското население, трайно утвърдило се сред българското общество ,и сражаващо се на бойното поле в името на страната, която приема за своя майка-родина,е спасено от българското общество,заради което Михаел Бар Зоар споделя в книгата си „Извън хватката на Хитлер”:„Когато потеглихме, се обърнахме се назад като един, за да хвърлим последен поглед към родната земя.Някой започна да пее, втори се присъедини към него, после трети и четвърти. Неусетно стотици гласове, мъжки и женски, млади и стари се свързаха в едно и проехтяха нататък по долината. Те пееха звучния български химн „Мила Родино.”
С гордост можем да заявим ,че България е единствената страна в Европа, в която в края на Втората световна война еврейската общност е по-многобройна, отколкото преди това.И всички живеем в мир и разбирателство.
В знак на признателност за стореното по време на Втора световна война от българския народ Ейтан Броси, депутат от израелския парламент в своето слово при откриването на Паметника на благодарността в Пловдив споделя: „Ние, евреите от цял свят няма да забравим и няма да простим, помним и казваме „благодаря“ на българския народ за спасяването на българските евреи.“
Поводите за гордост в нашата история са наистина много!