Делото на братя Миладинови от погледа на съвременника
Есе
„… Летете, о, песни, спомени големи,
въздишки последни за бившето време!
Пейте ги, девици, при Пинд и при Шар,
пейте ги при Струга, град хубав и стар,
дето се родиха двата Миладина,
на Македония двата верни сина …”
Велико е делото на Димитър и Константин Миладинови, възрожденци, просветители, смели народни будители. В паметта на народа братя Миладинови остават като духовно разкрепостени личности, изпълнени със себеотрицание и родолюбива жертвеност. Почитани са и ще бъдат почитани като герои и мъченици от народа. Името им носят училища в Бургас, Пловдив, София, Русе и Петрич. Улици в София, Търговище, Варна и булевард в Сливен. Читалище в Петрич, София и квартал на Бургас.
Талантът и духът са кодът на личността, особено на личностите, които будят, въздигат, извисяват своите народи. Сборникът ,, Български народни песни ’’ на братя Миладинови, излязъл през 1861 г. в Загреб предизвиква огромен интерес сред нашия народ. Издаването на този сборник е голямо събитие не само в историята на българската фолклористика, но и в историята на българската култура изобщо. В тези песни оживява българското като пространство, дух, мощ. Сборниците от средата на века показват огромно художествено богатство, обръщат вниманието на научния свят върху българския фолклор, разкриват изумителния поетически гений на един непознат народ, който при това пъшка под тежко робство. Чрез това постижение на двамата братя се откроява кръвната връзка с национално освободителните стремежи и въжделенията на българския народ.
В своето литературно творчество Христо Ботев и Любен Каравелов дават верни оценки за народностното дело на братята Димитър и Константин Миладинови. Оценени са личността им, подвига им, възвеличен е родолюбивият им дух, както и жертвоготовността им. Съдбата на двамата братя е близка, позната на Каравелов от ранни години, защото са съзнателни, патриотични борци за национална кауза.
Двамата братя от Струга са считани за едни от първите, които творят в областта на учебното дело и просветата. Те въздигат духа на българина за политическо освобождаване. Сборникът с народни песни е духовна еманация, която утвърждава национало-ценностното и вплита имената на Димитър и Константин сред светците на българите.
По страниците на вестник ,, Свобода ’’ Каравелов публикува оценка, посветена на братя Миладинови, определя ги като ,, български мъченици ’’, които отдават живота си за българската свобода. А това е най-силното изражение на българския им дух – такъв, какъвто носят будителите.
В съзнанието на поколение българи Димитър и Константин Миладинови не са просто обществени и културни дейци, те остават духовни стожери на нацията, достоен пример за съвременниците си, за бъдещите поколения.
От редици години насам скопските историци правят опити да откъснат делото на Димитър и Константин Миладинови от българското национално възрождение. В тоя си стремеж те стигат до невероятни измислици. През периода на нашето национално възраждане не може и дума да става за някакво национално обособяване и друго, различно от българското, национално съзнание на славянското население в Македония. Да се говори тогава за македонски език, македонски училища и черкви, различни от българския език, училища и черкви, представя грубо изопачаване на фактите. Делото на Димитър и Константин Миладинови, синове на Македония, пламенни патриоти, които посвещават целия си живот на борбата за българския език и българските училища в Македония, е част от великото дело на нашите възрожденци, то най-добре свидетелствува за неразривното единство на възраждането на Македония с общото българско национално възраждане.
Димитър Миладинов успява да побългари училищата в будния град Кукуш, обикаля околните селища и буди националното самосъзнание, като истински демократ е във всекидневен досег с народа, стига до Солун, където успява да спечели за българския език и просвета мнозина видни българи. Под негово въздействие българския език постепенно прониква в богослуженията.
Историята не прави особена връзка между Паисий Хилендарски и братята Димитър и Константин, но в своята ,, Епопея на забравените ’’ Вазов ги свързва и сродява по логиката на тяхната книжовна дейност. Те са съратници на идеята за пробуждането на българския национален дух чрез словото. И тъкмо поради това поетът ги равнопоставя и ги поставя в центъра на цикъла. Това означава, че Вазов полага в центъра на произведението си идеята за словото и то за свещеността на българското слово, а около нея разгръща идеята за делото.
Просветната дейност и трагичната смърт на двамата братя им осигурява значително място в историята на българското културно движение. Братя Миладинови отбелязват най-високите достижения в изучаването на българския фолклор през Възраждането с богатството и разнообразието на песните, с поетическото вдъхновение, с точността в подбора.
2011 година
Милка Руменова Гешева
училище : СОУ ,, Братя Миладинови ’’